25 февр. 2010 г., 22:57

Десет и половина минава...

679 0 3

Десет и половина минава...

 

Стана късно, десет и половина минава,

часовникът с тъжен тътен пак ни разделя,

"Трябва да тръгвам, много закъснявам!" -

вече свикнах все на ръба да живея.

 

Прегръщаш ме, не искаш да ме пуснеш,

а вкъщи будни чакат ме децата...

в нас бушуват вулканични чувства,

а един мъж още ми топли софрата.

 

А после се прибирам и се извинявам:

"Отново закъснях, имах тежък ден",

а нежен глас с любов ми казва:

"Седни, Любима и хапни добре."

 

И лягам си в топлото легло

и макар затоплено от неговата обич,

аз сънувам твоята любов

и ненаситно викам: "Още".

 

И лошата във филма се явявам,

че заслужила съм в ада да се пържа,

щом най-любимите си хора наранявам,

а най-близките си безсрамно лъжа.

 

Единадесет вече наближава,

че не искаш да си тръгвам знам,

но мен ме чакат, тръгвам, закъснявам...

а ти оставаш тих и ...сам.

 

Реших за последно сме заедно в десет часа,

не плачи, а кажи след години какво ще говориш?!

"Отгледах задочно две чужди деца

и имах жена, която никога не беше моя."...


25.08.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не, Юле! Смисълът, който съм се опитала да придам е малко по-различен и дълбок...

    Просто понякога има любов, която идва твърде късно, когато нито й е времето, нито мястото... идва страст, която не си и предполагал, че можеш да изпиташ, но просто е късно. И тогава толкова много обичаш човек, че предпочиташ да се откажеш от щастието, което ти дава, само и само да не го лишаваш от неговото право на щастие. А дали ще е щастлив?! Съмнявам се, но се надявам.

    Борис, лирическата героиня по-скоро е силна, но дали това е най-умната постъпка - не знам! Просто понякога човек прави така, както е най-редно и това е най-голямата му грешка!
  • Собственият ни коректив - съвестта е проговорила тук, очевидно има само страст, която е преходна за разлика от любовта.
  • Лирическата героиня е умно момиче! Когато обичаш някого, не бива да го лишаваш от бъдеще... (нито единия, нито другия) Емоционално наситена вътрешна борба!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...