25 feb 2010, 22:57

Десет и половина минава...

682 0 3

Десет и половина минава...

 

Стана късно, десет и половина минава,

часовникът с тъжен тътен пак ни разделя,

"Трябва да тръгвам, много закъснявам!" -

вече свикнах все на ръба да живея.

 

Прегръщаш ме, не искаш да ме пуснеш,

а вкъщи будни чакат ме децата...

в нас бушуват вулканични чувства,

а един мъж още ми топли софрата.

 

А после се прибирам и се извинявам:

"Отново закъснях, имах тежък ден",

а нежен глас с любов ми казва:

"Седни, Любима и хапни добре."

 

И лягам си в топлото легло

и макар затоплено от неговата обич,

аз сънувам твоята любов

и ненаситно викам: "Още".

 

И лошата във филма се явявам,

че заслужила съм в ада да се пържа,

щом най-любимите си хора наранявам,

а най-близките си безсрамно лъжа.

 

Единадесет вече наближава,

че не искаш да си тръгвам знам,

но мен ме чакат, тръгвам, закъснявам...

а ти оставаш тих и ...сам.

 

Реших за последно сме заедно в десет часа,

не плачи, а кажи след години какво ще говориш?!

"Отгледах задочно две чужди деца

и имах жена, която никога не беше моя."...


25.08.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не, Юле! Смисълът, който съм се опитала да придам е малко по-различен и дълбок...

    Просто понякога има любов, която идва твърде късно, когато нито й е времето, нито мястото... идва страст, която не си и предполагал, че можеш да изпиташ, но просто е късно. И тогава толкова много обичаш човек, че предпочиташ да се откажеш от щастието, което ти дава, само и само да не го лишаваш от неговото право на щастие. А дали ще е щастлив?! Съмнявам се, но се надявам.

    Борис, лирическата героиня по-скоро е силна, но дали това е най-умната постъпка - не знам! Просто понякога човек прави така, както е най-редно и това е най-голямата му грешка!
  • Собственият ни коректив - съвестта е проговорила тук, очевидно има само страст, която е преходна за разлика от любовта.
  • Лирическата героиня е умно момиче! Когато обичаш някого, не бива да го лишаваш от бъдеще... (нито единия, нито другия) Емоционално наситена вътрешна борба!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...