25.02.2010 г., 22:57

Десет и половина минава...

684 0 3

Десет и половина минава...

 

Стана късно, десет и половина минава,

часовникът с тъжен тътен пак ни разделя,

"Трябва да тръгвам, много закъснявам!" -

вече свикнах все на ръба да живея.

 

Прегръщаш ме, не искаш да ме пуснеш,

а вкъщи будни чакат ме децата...

в нас бушуват вулканични чувства,

а един мъж още ми топли софрата.

 

А после се прибирам и се извинявам:

"Отново закъснях, имах тежък ден",

а нежен глас с любов ми казва:

"Седни, Любима и хапни добре."

 

И лягам си в топлото легло

и макар затоплено от неговата обич,

аз сънувам твоята любов

и ненаситно викам: "Още".

 

И лошата във филма се явявам,

че заслужила съм в ада да се пържа,

щом най-любимите си хора наранявам,

а най-близките си безсрамно лъжа.

 

Единадесет вече наближава,

че не искаш да си тръгвам знам,

но мен ме чакат, тръгвам, закъснявам...

а ти оставаш тих и ...сам.

 

Реших за последно сме заедно в десет часа,

не плачи, а кажи след години какво ще говориш?!

"Отгледах задочно две чужди деца

и имах жена, която никога не беше моя."...


25.08.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не, Юле! Смисълът, който съм се опитала да придам е малко по-различен и дълбок...

    Просто понякога има любов, която идва твърде късно, когато нито й е времето, нито мястото... идва страст, която не си и предполагал, че можеш да изпиташ, но просто е късно. И тогава толкова много обичаш човек, че предпочиташ да се откажеш от щастието, което ти дава, само и само да не го лишаваш от неговото право на щастие. А дали ще е щастлив?! Съмнявам се, но се надявам.

    Борис, лирическата героиня по-скоро е силна, но дали това е най-умната постъпка - не знам! Просто понякога човек прави така, както е най-редно и това е най-голямата му грешка!
  • Собственият ни коректив - съвестта е проговорила тук, очевидно има само страст, която е преходна за разлика от любовта.
  • Лирическата героиня е умно момиче! Когато обичаш някого, не бива да го лишаваш от бъдеще... (нито единия, нито другия) Емоционално наситена вътрешна борба!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...