Десет и половина минава...
Десет и половина минава...
Стана късно, десет и половина минава,
часовникът с тъжен тътен пак ни разделя,
"Трябва да тръгвам, много закъснявам!" -
вече свикнах все на ръба да живея.
Прегръщаш ме, не искаш да ме пуснеш,
а вкъщи будни чакат ме децата...
в нас бушуват вулканични чувства,
а един мъж още ми топли софрата.
А после се прибирам и се извинявам:
"Отново закъснях, имах тежък ден",
а нежен глас с любов ми казва:
"Седни, Любима и хапни добре."
И лягам си в топлото легло
и макар затоплено от неговата обич,
аз сънувам твоята любов
и ненаситно викам: "Още".
И лошата във филма се явявам,
че заслужила съм в ада да се пържа,
щом най-любимите си хора наранявам,
а най-близките си безсрамно лъжа.
Единадесет вече наближава,
че не искаш да си тръгвам знам,
но мен ме чакат, тръгвам, закъснявам...
а ти оставаш тих и ...сам.
Реших за последно сме заедно в десет часа,
не плачи, а кажи след години какво ще говориш?!
"Отгледах задочно две чужди деца
и имах жена, която никога не беше моя."...
25.08.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
