12 дек. 2007 г., 22:06

дете

1.3K 0 7
Едно недооценено дете,
едно недооценено сърце...
Една недооценена душа,
една недооценена любов!

Едно дете
с наранено сърце,
едно дете
с просълзени очи.

Едно тъжно хлапе
разделено на две.
Едно тъжно хлапе
без усмивка на лице!!!

Това съм аз дете,
това е моето сърце.
Това е моята душа,
това е моята мъка!!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Стойкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ихихихихихихи благодаря много на всички
  • Споко малката, не ти е дошло още времето да страдаш, а какво те чака.... Но ще се оправиш. Само споко!!!!
  • тъжничко!!недеи да тъжиш ще го преживееш каквото и да е!!
  • !!!
    Мария... усмихни се хлапе!
    Прегръщам те, миличко!
  • Много е хубаво това стихче!
    Поздравче!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....