12.12.2007 г., 22:06

дете

1.3K 0 7
Едно недооценено дете,
едно недооценено сърце...
Една недооценена душа,
една недооценена любов!

Едно дете
с наранено сърце,
едно дете
с просълзени очи.

Едно тъжно хлапе
разделено на две.
Едно тъжно хлапе
без усмивка на лице!!!

Това съм аз дете,
това е моето сърце.
Това е моята душа,
това е моята мъка!!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Стойкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ихихихихихихи благодаря много на всички
  • Споко малката, не ти е дошло още времето да страдаш, а какво те чака.... Но ще се оправиш. Само споко!!!!
  • тъжничко!!недеи да тъжиш ще го преживееш каквото и да е!!
  • !!!
    Мария... усмихни се хлапе!
    Прегръщам те, миличко!
  • Много е хубаво това стихче!
    Поздравче!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...