Dec 12, 2007, 10:06 PM

дете

  Poetry
1.3K 0 7
Едно недооценено дете,
едно недооценено сърце...
Една недооценена душа,
една недооценена любов!

Едно дете
с наранено сърце,
едно дете
с просълзени очи.

Едно тъжно хлапе
разделено на две.
Едно тъжно хлапе
без усмивка на лице!!!

Това съм аз дете,
това е моето сърце.
Това е моята душа,
това е моята мъка!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Стойкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ихихихихихихи благодаря много на всички
  • Споко малката, не ти е дошло още времето да страдаш, а какво те чака.... Но ще се оправиш. Само споко!!!!
  • тъжничко!!недеи да тъжиш ще го преживееш каквото и да е!!
  • !!!
    Мария... усмихни се хлапе!
    Прегръщам те, миличко!
  • Много е хубаво това стихче!
    Поздравче!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...