21 дек. 2007 г., 12:18

Дете

1.2K 0 10
Той в мен растеше девет месеца…
Утробата ми с ноктите раздра…
Роди се тих, под погледа на полумесеца…
Душата ми отне… нощта замря.

През пътя на живота му поведох го,
И крачех с него, без да зная как…
Препъвах се пред майчините тежести…
Но ставах пак… и тръгвах пак.

Днес грешките взаимно си прощаваме..
И изтощението, и сълзите дори…
И лутайки се, двама научаваме...
Че вечни ще са нашите следи…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...