amber25 (Евето)
12 15
21.12.2007 г., 12:18 ч.

Дете 

  Поезия » Философска
859 0 10
Той в мен растеше девет месеца…
Утробата ми с ноктите раздра…
Роди се тих, под погледа на полумесеца…
Душата ми отне… нощта замря.

През пътя на живота му поведох го,
И крачех с него, без да зная как…
Препъвах се пред майчините тежести…
Но ставах пак… и тръгвах пак.

Днес грешките взаимно си прощаваме..
И изтощението, и сълзите дори…
И лутайки се, двама научаваме...
Че вечни ще са нашите следи…

© Евето Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??