14 июн. 2008 г., 16:49

Дете на прехода

1.1K 0 9

Аз не искам да създавам светове.

Нито пък да бъда изтривалка.

Не плувам към далечни брегове

и в тъмното не съм запалка.

 

Не се катеря към високи върхове.

За мръсното пране не мога да съм закачалка.

Морето ми не е до колене

и за огъня не ставам за подпалка.

 

Аз съм малко, хилаво дете.

Син съм на голямата промяна.

Родителите? Изоставиха ме те,

а преходът оказа се измама.

 

Сега съм тук, в приютa за неуспели.

Обвиниха ме другарите в Юдайство.

Останах недоносен от  идеи...

Помогнете! Търся си семейство!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Май доста сме децата на тези родители...браво!!!
  • ...за съжаление!
    Благодаря,че се отбихте!
  • И така и няма да се приспособим към това време, нито да се разбунтуваме, освен в мислите си. Май просто ще ще ни стане навик...за съжаление.
  • Напомни ми старото китайско проклятие "Пожелавам ти да живееш във време на големи промени". Поздрави, Леонид, хубав стих.
  • жалки,жалки,жалки години...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...