Jun 14, 2008, 4:49 PM

Дете на прехода

  Poetry » Civic
1.1K 0 9

Аз не искам да създавам светове.

Нито пък да бъда изтривалка.

Не плувам към далечни брегове

и в тъмното не съм запалка.

 

Не се катеря към високи върхове.

За мръсното пране не мога да съм закачалка.

Морето ми не е до колене

и за огъня не ставам за подпалка.

 

Аз съм малко, хилаво дете.

Син съм на голямата промяна.

Родителите? Изоставиха ме те,

а преходът оказа се измама.

 

Сега съм тук, в приютa за неуспели.

Обвиниха ме другарите в Юдайство.

Останах недоносен от  идеи...

Помогнете! Търся си семейство!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Май доста сме децата на тези родители...браво!!!
  • ...за съжаление!
    Благодаря,че се отбихте!
  • И така и няма да се приспособим към това време, нито да се разбунтуваме, освен в мислите си. Май просто ще ще ни стане навик...за съжаление.
  • Напомни ми старото китайско проклятие "Пожелавам ти да живееш във време на големи промени". Поздрави, Леонид, хубав стих.
  • жалки,жалки,жалки години...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...