Дете на прехода
Аз не искам да създавам светове.
Нито пък да бъда изтривалка.
Не плувам към далечни брегове
и в тъмното не съм запалка.
Не се катеря към високи върхове.
За мръсното пране не мога да съм закачалка.
Морето ми не е до колене
и за огъня не ставам за подпалка.
Аз съм малко, хилаво дете.
Син съм на голямата промяна.
Родителите? Изоставиха ме те,
а преходът оказа се измама.
Сега съм тук, в приютa за неуспели.
Обвиниха ме другарите в Юдайство.
Останах недоносен от идеи...
Помогнете! Търся си семейство!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
