14 jun 2008, 16:49

Дете на прехода

  Poesía » Civil
1.1K 0 9

Аз не искам да създавам светове.

Нито пък да бъда изтривалка.

Не плувам към далечни брегове

и в тъмното не съм запалка.

 

Не се катеря към високи върхове.

За мръсното пране не мога да съм закачалка.

Морето ми не е до колене

и за огъня не ставам за подпалка.

 

Аз съм малко, хилаво дете.

Син съм на голямата промяна.

Родителите? Изоставиха ме те,

а преходът оказа се измама.

 

Сега съм тук, в приютa за неуспели.

Обвиниха ме другарите в Юдайство.

Останах недоносен от  идеи...

Помогнете! Търся си семейство!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Май доста сме децата на тези родители...браво!!!
  • ...за съжаление!
    Благодаря,че се отбихте!
  • И така и няма да се приспособим към това време, нито да се разбунтуваме, освен в мислите си. Май просто ще ще ни стане навик...за съжаление.
  • Напомни ми старото китайско проклятие "Пожелавам ти да живееш във време на големи промени". Поздрави, Леонид, хубав стих.
  • жалки,жалки,жалки години...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...