14 jun 2008, 16:49

Дете на прехода

  Poesía » Civil
1.1K 0 9

Аз не искам да създавам светове.

Нито пък да бъда изтривалка.

Не плувам към далечни брегове

и в тъмното не съм запалка.

 

Не се катеря към високи върхове.

За мръсното пране не мога да съм закачалка.

Морето ми не е до колене

и за огъня не ставам за подпалка.

 

Аз съм малко, хилаво дете.

Син съм на голямата промяна.

Родителите? Изоставиха ме те,

а преходът оказа се измама.

 

Сега съм тук, в приютa за неуспели.

Обвиниха ме другарите в Юдайство.

Останах недоносен от  идеи...

Помогнете! Търся си семейство!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Май доста сме децата на тези родители...браво!!!
  • ...за съжаление!
    Благодаря,че се отбихте!
  • И така и няма да се приспособим към това време, нито да се разбунтуваме, освен в мислите си. Май просто ще ще ни стане навик...за съжаление.
  • Напомни ми старото китайско проклятие "Пожелавам ти да живееш във време на големи промени". Поздрави, Леонид, хубав стих.
  • жалки,жалки,жалки години...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...