9 мая 2010 г., 19:03

Дете на вятъра

1K 0 7

 

 

                         ДЕТЕ НА ВЯТЪРА

 

 

Аз съм дете на вятъра, поело по прашния път...

Аз съм дете на времето - крача бодро и уверено...

Аз съм мисъл, политаща и многозвучна изтъкана

от пъстроцветна дъга...!

Аз съм душа вярна и предана на идeалите...

Аз съм сърце, изпълнено с надежда и обич,

че времето, в което живеем, ще бъде история -

горчива и питаща... защо търпим злото...?

Защо има болка и тъга, болести и глад...?

Дали някой ден ще извисим душите си,

опазени непорочни, невкусили от забранения

плод на райската ябълка...!

Не, ще има съскаща злоба и добротата ще опази рая -

недокоснат и девствен, както Бог го е създал.

Дали някой ден ще бъдем едно звездно многозвучие,

една всеобща пулсираща душа...

Тогава ще бъдем едно цяло, една душа в всемирния свят.

А вселената - едно голямо пулсиращо сърце, приютила

нашия свят, изтъкан от пъстроцветна дъга...!

Аз съм дете на времето... и на вятъра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...