9.05.2010 г., 19:03

Дете на вятъра

1K 0 7

 

 

                         ДЕТЕ НА ВЯТЪРА

 

 

Аз съм дете на вятъра, поело по прашния път...

Аз съм дете на времето - крача бодро и уверено...

Аз съм мисъл, политаща и многозвучна изтъкана

от пъстроцветна дъга...!

Аз съм душа вярна и предана на идeалите...

Аз съм сърце, изпълнено с надежда и обич,

че времето, в което живеем, ще бъде история -

горчива и питаща... защо търпим злото...?

Защо има болка и тъга, болести и глад...?

Дали някой ден ще извисим душите си,

опазени непорочни, невкусили от забранения

плод на райската ябълка...!

Не, ще има съскаща злоба и добротата ще опази рая -

недокоснат и девствен, както Бог го е създал.

Дали някой ден ще бъдем едно звездно многозвучие,

една всеобща пулсираща душа...

Тогава ще бъдем едно цяло, една душа в всемирния свят.

А вселената - едно голямо пулсиращо сърце, приютила

нашия свят, изтъкан от пъстроцветна дъга...!

Аз съм дете на времето... и на вятъра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...