9.05.2010 г., 19:03

Дете на вятъра

1K 0 7

 

 

                         ДЕТЕ НА ВЯТЪРА

 

 

Аз съм дете на вятъра, поело по прашния път...

Аз съм дете на времето - крача бодро и уверено...

Аз съм мисъл, политаща и многозвучна изтъкана

от пъстроцветна дъга...!

Аз съм душа вярна и предана на идeалите...

Аз съм сърце, изпълнено с надежда и обич,

че времето, в което живеем, ще бъде история -

горчива и питаща... защо търпим злото...?

Защо има болка и тъга, болести и глад...?

Дали някой ден ще извисим душите си,

опазени непорочни, невкусили от забранения

плод на райската ябълка...!

Не, ще има съскаща злоба и добротата ще опази рая -

недокоснат и девствен, както Бог го е създал.

Дали някой ден ще бъдем едно звездно многозвучие,

една всеобща пулсираща душа...

Тогава ще бъдем едно цяло, една душа в всемирния свят.

А вселената - едно голямо пулсиращо сърце, приютила

нашия свят, изтъкан от пъстроцветна дъга...!

Аз съм дете на времето... и на вятъра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...