23 июл. 2020 г., 08:18

Детето на поета (Дани/mislitel)

778 3 11

 

То беше кротко, хилаво на вид

и пълнеше душата на поета. 

Израснало със бащиния стих,

градеше свят от захарни петлета.

 

      *****

 

А той, а той не искаше и друго, 

обичаше си своето дете

и пазеше го от омразите и дрога

с магията на захарно петле, 

но този свят така комерсиален 

завиждаше на светлите му чувства -

Уби детето му във час злокобен

и той умря... със своето изкуство... 

 

31.08.2019.

 

Благодаря сърдечно на Дани и за този дует! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...