23 июл. 2020 г., 08:18

Детето на поета (Дани/mislitel)

774 3 11

 

То беше кротко, хилаво на вид

и пълнеше душата на поета. 

Израснало със бащиния стих,

градеше свят от захарни петлета.

 

      *****

 

А той, а той не искаше и друго, 

обичаше си своето дете

и пазеше го от омразите и дрога

с магията на захарно петле, 

но този свят така комерсиален 

завиждаше на светлите му чувства -

Уби детето му във час злокобен

и той умря... със своето изкуство... 

 

31.08.2019.

 

Благодаря сърдечно на Дани и за този дует! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...