23 июл. 2020 г., 08:18

Детето на поета (Дани/mislitel)

773 3 11

 

То беше кротко, хилаво на вид

и пълнеше душата на поета. 

Израснало със бащиния стих,

градеше свят от захарни петлета.

 

      *****

 

А той, а той не искаше и друго, 

обичаше си своето дете

и пазеше го от омразите и дрога

с магията на захарно петле, 

но този свят така комерсиален 

завиждаше на светлите му чувства -

Уби детето му във час злокобен

и той умря... със своето изкуство... 

 

31.08.2019.

 

Благодаря сърдечно на Дани и за този дует! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...