То беше кротко, хилаво на вид
и пълнеше душата на поета.
Израснало със бащиния стих,
градеше свят от захарни петлета.
*****
А той, а той не искаше и друго,
обичаше си своето дете
и пазеше го от омразите и дрога
с магията на захарно петле,
но този свят така комерсиален
завиждаше на светлите му чувства -
Уби детето му във час злокобен
и той умря... със своето изкуство...
31.08.2019.
Благодаря сърдечно на Дани и за този дует!
© Георги Каменов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
