Детето на поета (Дани/mislitel)
То беше кротко, хилаво на вид
и пълнеше душата на поета.
Израснало със бащиния стих,
градеше свят от захарни петлета.
*****
А той, а той не искаше и друго,
обичаше си своето дете
и пазеше го от омразите и дрога
с магията на захарно петле,
но този свят така комерсиален
завиждаше на светлите му чувства -
Уби детето му във час злокобен
и той умря... със своето изкуство...
31.08.2019.
Благодаря сърдечно на Дани и за този дует!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
