26 мая 2010 г., 23:31

Детето с неизбежен свят...

978 0 1

 

Слязох от влака -

бях вече на гарата...

Навлязох отново

в неизбежния свят...

 

В света без основи,

без цели,

без радости...

 

В света на дете –

без път и само...

...

И смяташ,

надяваш се...

... че ще му вдъхнеш...

... вяра...

... че ще му вдъхнеш...

... надежда...

Че този път ще успееш!...

Че този път детето...

... детето ще намери кураж –

да порасне!...

...

Но минава ден,

минават два...

Минават и надеждите

 за промяна...

...

Стоя отново на гарата –

чакам влака -

поне мен да спаси...

 

Смазана след провала,

отчаяна от неизбежието...

... от неизбежието

на това дете...

... от лутането

между безразличие

и отчаяние...

 

Обезверена...

Осуетена...

 

Аз чакам влака...

Чакам своето спасение...

...

................................................

Защо е толкова задушаващ,

защо е толкова неизбежен...

... този сив свят?...

... тази картонена кутийка?...

.................................................

.................................................

...

Влакът ми идва,

с посока – към бъдеще...

Аз се качвам

и тръгвам напред...

И оставям отново зад себе си,

чакащо...

... детето... с малкия му,

неизбежен свят...

.....................................................

..........................................

...........................

..............

...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Влакът ми идва,
    с посока – към бъдеще...
    "Аз се качвам
    и тръгвам напред...
    И оставям отново зад себе си,
    чакащо...
    ... детето... с малкия му,
    неизбежен свят..."
    Има един път и той е напред!Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...