26 мая 2010 г., 23:31

Детето с неизбежен свят...

983 0 1

 

Слязох от влака -

бях вече на гарата...

Навлязох отново

в неизбежния свят...

 

В света без основи,

без цели,

без радости...

 

В света на дете –

без път и само...

...

И смяташ,

надяваш се...

... че ще му вдъхнеш...

... вяра...

... че ще му вдъхнеш...

... надежда...

Че този път ще успееш!...

Че този път детето...

... детето ще намери кураж –

да порасне!...

...

Но минава ден,

минават два...

Минават и надеждите

 за промяна...

...

Стоя отново на гарата –

чакам влака -

поне мен да спаси...

 

Смазана след провала,

отчаяна от неизбежието...

... от неизбежието

на това дете...

... от лутането

между безразличие

и отчаяние...

 

Обезверена...

Осуетена...

 

Аз чакам влака...

Чакам своето спасение...

...

................................................

Защо е толкова задушаващ,

защо е толкова неизбежен...

... този сив свят?...

... тази картонена кутийка?...

.................................................

.................................................

...

Влакът ми идва,

с посока – към бъдеще...

Аз се качвам

и тръгвам напред...

И оставям отново зад себе си,

чакащо...

... детето... с малкия му,

неизбежен свят...

.....................................................

..........................................

...........................

..............

...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Влакът ми идва,
    с посока – към бъдеще...
    "Аз се качвам
    и тръгвам напред...
    И оставям отново зад себе си,
    чакащо...
    ... детето... с малкия му,
    неизбежен свят..."
    Има един път и той е напред!Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...