Слязох от влака -

бях вече на гарата...

Навлязох отново

в неизбежния свят...

В света без основи,

без цели,

без радости...

В света на дете –

без път и само...

...

И смяташ,

надяваш се...

... че ще му вдъхнеш...

... вяра...

... че ще му вдъхнеш...

... надежда...

Че този път ще успееш!...

Че този път детето...

... детето ще намери кураж –

да порасне!...

...

Но минава ден,

минават два...

Минават и надеждите

 за промяна...

...

Стоя отново на гарата –

чакам влака -

поне мен да спаси...

Смазана след провала,

отчаяна от неизбежието...

... от неизбежието

на това дете...

... от лутането

между безразличие

и отчаяние...

Обезверена...

Осуетена...

Аз чакам влака...

Чакам своето спасение...

...

................................................

Защо е толкова задушаващ,

защо е толкова неизбежен...

... този сив свят?...

... тази картонена кутийка?...

.................................................

.................................................

...

Влакът ми идва,

с посока – към бъдеще...

Аз се качвам

и тръгвам напред...

И оставям отново зад себе си,

чакащо...

... детето... с малкия му,

неизбежен свят...

.....................................................

..........................................

...........................

..............

...