24 авг. 2007 г., 15:49

Детето в мен 

  Поэзия
2727 0 18

Все още съм невинното момиче,
със бледите неясни очертания,
което тихо в спомените тича,
сред цветя с невидими ухания.


От извора напълних стомни
с кристално чиста свобода,
донесох ти, а ти си спомни,
че пил си от нея, вместо вода.


Танцувах и сред падащи листа
и бях им в танците учител,
едно от тях запазих във дланта,
то бе на есента вестител.


Не ми попречиха коравите години,
в душата ми останах си дете,
а очите ми обичащи, наивни
начало са на път към моето сърце.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??