Детето в мен
Все още съм невинното момиче,
със бледите неясни очертания,
което тихо в спомените тича,
сред цветя с невидими ухания.
От извора напълних стомни
с кристално чиста свобода,
донесох ти, а ти си спомни,
че пил си от нея, вместо вода.
Танцувах и сред падащи листа
и бях им в танците учител,
едно от тях запазих във дланта,
то бе на есента вестител.
Не ми попречиха коравите години,
в душата ми останах си дете,
а очите ми обичащи, наивни
начало са на път към моето сърце.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Хубав и нежен стих-като теб самата!
