Детонатор

17 дек. 2013 г., 22:53

Поэзия » Другая

962 0 3

Отскоро навън е зима.

Отдавна събирам гняв.

Отново причина има

напразно да бъда прав.

Планирам круше отляво.

Очаквам атака с нож.

Животът ме рита здраво

и трябва да бъда лош.

Аз всъщност това го мога,

макар че изглеждам плах.

В страха си наливам злоба.

Гнева си засилвам с тях.

С такава проклета троица

в ръцете си – съм барут.

Блазе му, на който може

да бяга далеч оттук.

А който остане близо –

взривът ще го отнесе,

защото не знае милост

горящото ми сърце.

Когато жарта угасне,

наоколо ще е прах.

Съдбата от яд ще плаче,

че в огъня оцелях.