Детонатор
Отскоро навън е зима.
Отдавна събирам гняв.
Отново причина има
напразно да бъда прав.
Планирам круше отляво.
Очаквам атака с нож.
Животът ме рита здраво
и трябва да бъда лош.
Аз всъщност това го мога,
макар че изглеждам плах.
В страха си наливам злоба.
Гнева си засилвам с тях.
С такава проклета троица
в ръцете си – съм барут.
Блазе му, на който може
да бяга далеч оттук.
А който остане близо –
взривът ще го отнесе,
защото не знае милост
горящото ми сърце.
Когато жарта угасне,
наоколо ще е прах.
Съдбата от яд ще плаче,
че в огъня оцелях.
© Яким Дянков All rights reserved.
