8 янв. 2020 г., 07:43

Детска картичка

1.1K 1 3

Гледат във нищото празни очи,

болно сломени бавно изстиват.

Спомени дращят от сухи сълзи,

мисли прегърбени в гърлото спират.

 

Крачка напред и още една,

чувам гласа през треперещо рамо.

Скъсана струна горчива тъга,

тежки ръце потъват в пиано.

 

- Идва ли някой, някой при теб? -

Питам човека в очите го гледам.

„Никой не идва, никой а две,

две дъщери съм отгледал.”

 

- Може наивно на теб да звучи,

Господ при Тебе пристигна.

Точно днес и точно прeд теб се яви,

виж картичка детска ти смигна.

 

Детски ръце и детско сърце,

детско старание несъвършено.

Ласка към теб, дар от небе,

няма случайности определено.

 

Бие сърцето в преливащи тласъци.

Гледат в прозореца светли очи.

Странно сияят в тихи отблясъци.

Спомени капят от топли сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за прочита и оценката, Георги!
    Успешна нова година ти пожелавам! Здраве и леко перо!

    Оценката ти върху стихотворението ми е истински подарък за мен, мила Руми!
    Благодаря за прочита и усещането ти!
    Радвам се, че описанието на моето преживяване ти е въздействало по този начин! Благодарна съм ти, че изрази отношение, което се препокрива с моето.
    Пожелавам ти една изключително благословена нова година! Продължавай да твориш музика и красота, вдъхновена от Божията обич в теб!
  • Успях да си представя ситуацията, описана в тези редове, които отново поднасяш с много любов и топлина, скъпа Мария! На фона на тъгата, проблясва една невидима радост, че Господ е дошъл за всички, особено за онеправданите, за да им даде бъдеще и надежда! Приеми моите поздравления!
  • Хареса ми.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...