Гледат във нищото празни очи,
болно сломени бавно изстиват.
Спомени дращят от сухи сълзи,
мисли прегърбени в гърлото спират.
Крачка напред и още една,
чувам гласа през треперещо рамо.
Скъсана струна горчива тъга,
тежки ръце потъват в пиано.
- Идва ли някой, някой при теб? -
Питам човека в очите го гледам.
„Никой не идва, никой а две,
две дъщери съм отгледал.” ...