Гледат във нищото празни очи,
болно сломени бавно изстиват.
Спомени дращят от сухи сълзи,
мисли прегърбени в гърлото спират.
Крачка напред и още една,
чувам гласа през треперещо рамо.
Скъсана струна горчива тъга,
тежки ръце потъват в пиано.
- Идва ли някой, някой при теб? -
Питам човека в очите го гледам.
„Никой не идва, никой а две,
две дъщери съм отгледал.”
- Може наивно на теб да звучи,
Господ при Тебе пристигна.
Точно днес и точно прeд теб се яви,
виж картичка детска ти смигна.
Детски ръце и детско сърце,
детско старание несъвършено.
Ласка към теб, дар от небе,
няма случайности определено.
Бие сърцето в преливащи тласъци.
Гледат в прозореца светли очи.
Странно сияят в тихи отблясъци.
Спомени капят от топли сълзи.
© Мария Всички права запазени
Успешна нова година ти пожелавам! Здраве и леко перо!
Оценката ти върху стихотворението ми е истински подарък за мен, мила Руми!
Благодаря за прочита и усещането ти!
Радвам се, че описанието на моето преживяване ти е въздействало по този начин! Благодарна съм ти, че изрази отношение, което се препокрива с моето.
Пожелавам ти една изключително благословена нова година! Продължавай да твориш музика и красота, вдъхновена от Божията обич в теб!