Jan 8, 2020, 7:43 AM

Детска картичка

  Poetry
1.1K 1 3

Гледат във нищото празни очи,

болно сломени бавно изстиват.

Спомени дращят от сухи сълзи,

мисли прегърбени в гърлото спират.

 

Крачка напред и още една,

чувам гласа през треперещо рамо.

Скъсана струна горчива тъга,

тежки ръце потъват в пиано.

 

- Идва ли някой, някой при теб? -

Питам човека в очите го гледам.

„Никой не идва, никой а две,

две дъщери съм отгледал.”

 

- Може наивно на теб да звучи,

Господ при Тебе пристигна.

Точно днес и точно прeд теб се яви,

виж картичка детска ти смигна.

 

Детски ръце и детско сърце,

детско старание несъвършено.

Ласка към теб, дар от небе,

няма случайности определено.

 

Бие сърцето в преливащи тласъци.

Гледат в прозореца светли очи.

Странно сияят в тихи отблясъци.

Спомени капят от топли сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за прочита и оценката, Георги!
    Успешна нова година ти пожелавам! Здраве и леко перо!

    Оценката ти върху стихотворението ми е истински подарък за мен, мила Руми!
    Благодаря за прочита и усещането ти!
    Радвам се, че описанието на моето преживяване ти е въздействало по този начин! Благодарна съм ти, че изрази отношение, което се препокрива с моето.
    Пожелавам ти една изключително благословена нова година! Продължавай да твориш музика и красота, вдъхновена от Божията обич в теб!
  • Успях да си представя ситуацията, описана в тези редове, които отново поднасяш с много любов и топлина, скъпа Мария! На фона на тъгата, проблясва една невидима радост, че Господ е дошъл за всички, особено за онеправданите, за да им даде бъдеще и надежда! Приеми моите поздравления!
  • Хареса ми.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...