Детска картичка
Гледат във нищото празни очи,
болно сломени бавно изстиват.
Спомени дращят от сухи сълзи,
мисли прегърбени в гърлото спират.
Крачка напред и още една,
чувам гласа през треперещо рамо.
Скъсана струна горчива тъга,
тежки ръце потъват в пиано.
- Идва ли някой, някой при теб? -
Питам човека в очите го гледам.
„Никой не идва, никой а две,
две дъщери съм отгледал.”
- Може наивно на теб да звучи,
Господ при Тебе пристигна.
Точно днес и точно прeд теб се яви,
виж картичка детска ти смигна.
Детски ръце и детско сърце,
детско старание несъвършено.
Ласка към теб, дар от небе,
няма случайности определено.
Бие сърцето в преливащи тласъци.
Гледат в прозореца светли очи.
Странно сияят в тихи отблясъци.
Спомени капят от топли сълзи.
© Мария All rights reserved.
