Детски спомен

Старата къща,
зеленият бор,
отново се връщам,
да тичам из двора...
Китна градина,
пълен хамбар,
венецът от билки,
аромат, кехлибар..
Утро, росата,
топлият дъжд,
ти сред цветята
и цъфнала ръж...
Бяхме деца,
невинно щастливи,
сега си Жена,
аз, още наивник...
Защото повярвах,
че двамата с теб
ще бъдем навярно
едно занапред...
Ето те пак,
пред старата порта,
закичила мак,
с бялата рокля...
Сега ме хвани,
не пускай мъжа,
деца сме били,
било на шега...
Подай ми ръка,
ето ти рамо,
нашите тела
по детски са цяло...
В китна градина,
зеленият бор,
венецът от билки
и птичия хор..
Моето детство
пак долетя,
спомен чудесен
си ти, любовта...

30.03.2013
Д. Антонов (diester)