Детски спомен...

Детски спомен

Старата къща,
зеленият бор,
отново се връщам,
да тичам из двора...
Китна градина,
пълен хамбар,
венецът от билки,
аромат, кехлибар..
Утро, росата,
топлият дъжд,
ти сред цветята
и цъфнала ръж...
Бяхме деца,
невинно щастливи,
сега си Жена,
аз, още наивник...
Защото повярвах,
че двамата с теб
ще бъдем навярно
едно занапред...
Ето те пак,
пред старата порта,
закичила мак,
с бялата рокля...
Сега ме хвани,
не пускай мъжа,
деца сме били,
било на шега...
Подай ми ръка,
ето ти рамо,
нашите тела
по детски са цяло...
В китна градина,
зеленият бор,
венецът от билки
и птичия хор..
Моето детство
пак долетя,
спомен чудесен
си ти, любовта...

30.03.2013
Д. Антонов (diester)