3.04.2013 г., 14:08

Детски спомен...

1K 0 0

Детски спомен

Старата къща,
зеленият бор,
отново се връщам,
да тичам из двора...
Китна градина,
пълен хамбар,
венецът от билки,
аромат, кехлибар..
Утро, росата,
топлият дъжд,
ти сред цветята
и цъфнала ръж...
Бяхме деца,
невинно щастливи,
сега си Жена,
аз, още наивник...
Защото повярвах,
че двамата с теб
ще бъдем навярно
едно занапред...
Ето те пак,
пред старата порта,
закичила мак,
с бялата рокля...
Сега ме хвани,
не пускай мъжа,
деца сме били,
било на шега...
Подай ми ръка,
ето ти рамо,
нашите тела
по детски са цяло...
В китна градина,
зеленият бор,
венецът от билки
и птичия хор..
Моето детство
пак долетя,
спомен чудесен
си ти, любовта...

30.03.2013
Д. Антонов (diester)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....