Тук има и вълшебство и магичност, когато мама меси пак тесто.
Аз някак си отново съм момиче, отново търся стария си дом.
И спомням си закуските с горчица и ягодови вечери с парфе,
главата как извръщах от лъжица, препълнена със агнешко шкембе...
И спомням си божественото пликче със хрупкавия зайко-байков снакс,
как скришом аз задъхана притичвах и хрупах без да чакам стартов знак.
Сърдита как с юргана се завивах, не можейки да имам нов бонбон,
в играта как със куклата красива се учех сам-сама на еталон.
Припомнях си как страдах по обрата, как плачех до забрава от инат,
когато пак ме биеше в играта големият ми, хитрият ми брат.
И ето, че гальовно ме облича декември в топъл коледен кожух.
Но Коледата вече е различна – към рая тръгна татковия дух. ...