Детски спомен
Тук има и вълшебство и магичност, когато мама меси пак тесто.
Аз някак си отново съм момиче, отново търся стария си дом.
И спомням си закуските с горчица и ягодови вечери с парфе,
главата как извръщах от лъжица, препълнена със агнешко шкембе...
И спомням си божественото пликче със хрупкавия зайко-байков снакс,
как скришом аз задъхана притичвах и хрупах без да чакам стартов знак.
Сърдита как с юргана се завивах, не можейки да имам нов бонбон,
в играта как със куклата красива се учех сам-сама на еталон.
Припомнях си как страдах по обрата, как плачех до забрава от инат,
когато пак ме биеше в играта големият ми, хитрият ми брат.
И ето, че гальовно ме облича декември в топъл коледен кожух.
Но Коледата вече е различна – към рая тръгна татковия дух.
А мама сякаш с него се отнесе, като снежинка бързо побеля
и вятър само спомен ú донесе от някогашни китки от цветя.
И брат ми мина трийстата аркада, косата му по мъжки оредя,
душата му, престъпно много млада, задява се напук със старостта.
И друга съм самата аз, израснах. Не търся вече кукли и игри.
Старая се сега да не угасне това, което моя свят крепи.
И Бъдни вечер е, омесвам питка. И мислено трапезата редя.
Край мене тича със развети плитки красивата ни малка дъщеря.
А някъде зад белите пердета по-бял от всякога вали снегът,
напомнящ в теб на всичките момчета, които пак на мен ще се врекат.
И нова под сърцето ще порасне от нашите сърца дете–звезда,
защото вярата ни щом не гасне, ще станат истинските чудеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Виденова Всички права запазени
Честито Рождество!
