Вселената е толкова голяма,
а тя е малка - колкото сълза,
колкото ръката на дете,
като знамето на Райна,
като майчино сърце;
като цвят на роза маслодайна...
горда като черквата в Батак,
като жито цъфнало напролет,
като Ботевата гневна песен,
като криле на ястреб в полет,
зачената от Аспарух на буен кон -
помни думите на хан Кубрат,
всеки византийски стон,
законите на Крум
и друмите на Омуртаг...
войниците на Самуил,
бесилото на Левски,
всеки гроб и грешна пръст...
и онзи, който първи я покръства...
... и всеки път,
когато се роди дете -
разцъфва и възкръсва.
Жени и Саши Иванови
© Jasmin Все права защищены