5 нояб. 2017 г., 16:37

Детски стих за България

1.9K 2 13

Вселената е толкова голяма,
а тя е малка - колкото сълза,
колкото ръката на дете,
като знамето на Райна,
като майчино сърце;
като цвят на роза маслодайна...
горда като черквата в Батак,
като жито цъфнало напролет,
като Ботевата гневна песен,
като криле на ястреб в полет,
зачената от Аспарух на буен кон -
помни думите на хан Кубрат,
всеки византийски стон,
законите на Крум
и друмите на Омуртаг...
войниците на Самуил,
бесилото на Левски,
всеки гроб и грешна пръст...
и онзи, който първи я покръства...

... и всеки път,

когато се роди дете -
разцъфва и възкръсва.

Жени и Саши Иванови

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Децата от класа на синът ми получиха преди време задача да напишат есе или стих за България. Ние с него написахме дружно това стихче :)

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

  • JujuBuju (Меги Миткова), vitality2 (Мария), Пламс, благодаря от сърце, че прочетохте този опит за стих на мен и детето ми! Благодаря!
  • Много хубаво!
  • Спечелихте адмирациите ми, сем. Иванови. Гласувам за вашия стих.
  • Браво и за двете! Хубав и патриотичен стих! Успех, Жени!
  • Благодаря, Светле!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...