5.11.2017 г., 16:37

Детски стих за България

1.9K 2 13

Вселената е толкова голяма,
а тя е малка - колкото сълза,
колкото ръката на дете,
като знамето на Райна,
като майчино сърце;
като цвят на роза маслодайна...
горда като черквата в Батак,
като жито цъфнало напролет,
като Ботевата гневна песен,
като криле на ястреб в полет,
зачената от Аспарух на буен кон -
помни думите на хан Кубрат,
всеки византийски стон,
законите на Крум
и друмите на Омуртаг...
войниците на Самуил,
бесилото на Левски,
всеки гроб и грешна пръст...
и онзи, който първи я покръства...

... и всеки път,

когато се роди дете -
разцъфва и възкръсва.

Жени и Саши Иванови

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Децата от класа на синът ми получиха преди време задача да напишат есе или стих за България. Ние с него написахме дружно това стихче :)

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

  • JujuBuju (Меги Миткова), vitality2 (Мария), Пламс, благодаря от сърце, че прочетохте този опит за стих на мен и детето ми! Благодаря!
  • Много хубаво!
  • Спечелихте адмирациите ми, сем. Иванови. Гласувам за вашия стих.
  • Браво и за двете! Хубав и патриотичен стих! Успех, Жени!
  • Благодаря, Светле!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...