5 nov 2017, 16:37

Детски стих за България

  Poesía » Otra
1.9K 2 13

Вселената е толкова голяма,
а тя е малка - колкото сълза,
колкото ръката на дете,
като знамето на Райна,
като майчино сърце;
като цвят на роза маслодайна...
горда като черквата в Батак,
като жито цъфнало напролет,
като Ботевата гневна песен,
като криле на ястреб в полет,
зачената от Аспарух на буен кон -
помни думите на хан Кубрат,
всеки византийски стон,
законите на Крум
и друмите на Омуртаг...
войниците на Самуил,
бесилото на Левски,
всеки гроб и грешна пръст...
и онзи, който първи я покръства...

... и всеки път,

когато се роди дете -
разцъфва и възкръсва.

Жени и Саши Иванови

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Децата от класа на синът ми получиха преди време задача да напишат есе или стих за България. Ние с него написахме дружно това стихче :)

La obra participa en el concurso:

8 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • JujuBuju (Меги Миткова), vitality2 (Мария), Пламс, благодаря от сърце, че прочетохте този опит за стих на мен и детето ми! Благодаря!
  • Много хубаво!
  • Спечелихте адмирациите ми, сем. Иванови. Гласувам за вашия стих.
  • Браво и за двете! Хубав и патриотичен стих! Успех, Жени!
  • Благодаря, Светле!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....