30 апр. 2018 г., 22:31

Детски сън

1.9K 4 9

Завръщам се с най-топлите си чувства,

всред залеза във приказния, неподправен, детски свят.

Сърцето ми забива лудо а душата жадно вдишва,

дъха на млечно-лилав, люляв ароматен цвят.

 

И пак ръце протягам към лъчите златни

на грейналото слънце и безгрижни дни.

Връхлитат ме невинни спомени -

водопадени разбудени вълни.

 

Като дете сънувах цветни сънища.

По праскови катерих се,

надбягвах се със ветрове.

Мечтаех да препускам с кон из млади пасбища.

Играех на принцеса

спасявана от дракони.

Изкачвах трудни местности

без някой да ме спре.

 

Завръщам се във сладките фрагменти

със вкус на шипков мармалад.

И знам,че детството е изгрев от разтопени, сладоледени моменти

а залеза е приказка от шоколад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

15 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ,Руми! Трогна ме! Желая ти, да продължаваш да създаваш красота и музика в стиховете си! Моля се ,повече хора да я чувстват!
  • От такива сънища не ми се излиза....а ти си го пресъздала толкова истински! Поздрав, мила Мария!
  • Благодаря, Пепи! Желая ти красив и поетичен ден!
  • Много хубав детски сън! Поздрави, Мария!
  • Благодаря ви сърдечно приятели! Желая ви успешна и слънчева седмица!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...