22 янв. 2009 г., 11:00

Детството не се сбогува

747 0 4
Детството не се сбогува

Не я чакай пак - тя няма да се върне,
онова красиво, слънчево момиче,
което можеше вятъра да прегърне
и с венец от жълтурчета да тича...

Не я чакай, няма я онази,
която вярваше в неизпълними чудеса,
някой по детски сплетената плитка отряза,
с която припкаше в майските утра...

Не я чакай, тук, където оставаше
да играе и пее навред
и макар, че отпред две зъбчета нямаше,
да пее с гласче като мед...

Не я чакай в двора на баба и дядо -
със шарено сукманче - да къса цветя,
не я търси, с обелено коляно
да тича навън, усмихната, под дъжда...

Не я чакай в класната стая,
на първия чин до прозореца вляво,
да пише ту точка, ту запетая
и на някой скришом да подсказва...

Не чакай някоя смешка отново да каже
и да танцува в стаята сама,
не я чакай да прави замъци на плажа
и с бои да рисува пъстроцветна дъга...

Не я чакай, това дете умря,
детството тръгна без да се сбогува...
а така ми се иска за миг, ей така,
отново онова дете да се почувствам!!!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е , Ради.Наистина детството е най-щастливият момент на човека.Пожелавам ти колкото и невъзможно да е , ти да запазиш детското у себе си!
  • Хубаво е да запазиш завинаги частица от детското в теб. Харесах стихотворението. Поздрави!
  • със Смеш'

    п.п. редът от В. Ханчев или сложи в кавички или го кажи с твои думи...
  • утра- тва е гадно
    това дете ... умря - това е още по- гадно
    разводнила си много ...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...