Jan 22, 2009, 11:00 AM

Детството не се сбогува

Poetry

746 0 4

Детството не се сбогува

Не я чакай пак - тя няма да се върне,
онова красиво, слънчево момиче,
което можеше вятъра да прегърне
и с венец от жълтурчета да тича...

Не я чакай, няма я онази,
която вярваше в неизпълними чудеса,
някой по детски сплетената плитка отряза,
с която припкаше в майските утра...

Не я чакай, тук, където оставаше
да играе и пее навред
и макар, че отпред две зъбчета нямаше,
да пее с гласче като мед...

Не я чакай в двора на баба и дядо -
със шарено сукманче - да къса цветя,
не я търси, с обелено коляно
да тича навън, усмихната, под дъжда...

Не я чакай в класната стая,
на първия чин до прозореца вляво,
да пише ту точка, ту запетая
и на някой скришом да подсказва...

Не чакай някоя смешка отново да каже
и да танцува в стаята сама,
не я чакай да прави замъци на плажа
и с бои да рисува пъстроцветна дъга...

Не я чакай, това дете умря,
детството тръгна без да се сбогува...
а така ми се иска за миг, ей така,
отново онова дете да се почувствам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rumina-star (Габриела)

Страхотно е , Ради.Наистина детството е най-щастливият момент на човека.Пожелавам ти колкото и невъзможно да е , ти да запазиш детското у себе си!

2009-01-27T19:34:23+02:00
The_gold_f (Веселина Костадинова)

Хубаво е да запазиш завинаги частица от детското в теб. Харесах стихотворението. Поздрави!

2009-01-22T12:56:33+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

със Смеш'

п.п. редът от В. Ханчев или сложи в кавички или го кажи с твои думи...

2009-01-22T12:19:33+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

утра- тва е гадно
това дете ... умря - това е още по- гадно
разводнила си много ...

2009-01-22T11:28:03+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0