M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
13 окт. 2011 г., 14:25

Девинският вятър 

  Поэзия
531 0 11

Познавам девинския вятър -

усещам първа, щом нахлуе в долината.

Прилича на момче, което  по земята тича,

но гони детството на птиците с крилата.

 

Той свири дръзко в белите комини,

понякога по цели дни и нощи.

Ту тих, ту ядовит и силен,

ту мелодичен - сякаш  косове свирукат.

 

По покривите тропа като котка,

разплита клоните на речната върба,

а моста, със подскачаща походка

пресича сред завихрени листа.

 

От него никой днес не се страхува.

Той вдига тежката мъгла

и нощем, докато сънувам,

умората разнася без следа.

 

А сутрин весел тананика,

пилее детската коса,

в тревата търси детелинка,

блещукаща от ранната роса.

 

О, Ветре девински, не знам насита

и вдъхвам те със мирис на смола.

А в люлката на долината ,

отнеси и моята сълза.

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??