Познавам девинския вятър -
усещам първа, щом нахлуе в долината.
Прилича на момче, което по земята тича,
но гони детството на птиците с крилата.
Той свири дръзко в белите комини,
понякога по цели дни и нощи.
Ту тих, ту ядовит и силен,
ту мелодичен - сякаш косове свирукат.
По покривите тропа като котка,
разплита клоните на речната върба,
а моста, със подскачаща походка
пресича сред завихрени листа. ...