28 февр. 2025 г., 08:06

Девойка в гората

346 1 0

ДЕВОЙКА В ГОРАТА

 

Зърнах в близката горичка – ах! – девойчица самичка,

и – нали добър съм чичка, тихо рекох ѝ: – Здравей!

 

Пътниче, на път поело – тя погледна ме – несмело,

беше тъй далеч от село! – сигурно изглеждах змей.

 

Старец грохнал, изкорубен, ум и дум изгубил – пубер! –

залезът ни просна губер – с рой избягали слънца.

 

Сетне под Луната кръгла ме попита: – Де си тръгнал? –

свикнал съм да си послъгвам, и прошепнах: – За дръвца.

 

Нямах нито нож, ни брадва – пушка, гръмнала на сватба,

сетих как ми се зарадва! – и след Първите петли,

 

щом в полите ѝ басмени подир миг опрях колени,

сякаш ручей благ през мене тихо взе да рохоли! –

 

от тогава – всяка пролет, я сънувам – птица в полет,

Богу и насън се молех да ме спре в гората – сам,

 

Тя! – вихрулка над аязмо, скутец тих – и топла пазва.

Нека Бог да ви разказва що се случи по-натам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...