Девойка в гората

ДЕВОЙКА В ГОРАТА

Зърнах в близката горичка – ах! – девойчица самичка,

и – нали добър съм чичка, тихо рекох ѝ: – Здравей!

Пътниче, на път поело – тя погледна ме – несмело,

беше тъй далеч от село! – сигурно изглеждах змей.

Старец грохнал, изкорубен, ум и дум изгубил – пубер! –

залезът ни просна губер – с рой избягали слънца.

Сетне под Луната кръгла ме попита: – Де си тръгнал? –

свикнал съм да си послъгвам, и прошепнах: – За дръвца.

Нямах нито нож, ни брадва – пушка, гръмнала на сватба,

сетих как ми се зарадва! – и след Първите петли,

щом в полите ѝ басмени подир миг опрях колени,

сякаш ручей благ през мене тихо взе да рохоли! –

от тогава – всяка пролет, я сънувам – птица в полет,

Богу и насън се молех да ме спре в гората – сам,

Тя! – вихрулка над аязмо, скутец тих – и топла пазва.

Нека Бог да ви разказва що се случи по-натам.