Девойка в гората
ДЕВОЙКА В ГОРАТА
Зърнах в близката горичка – ах! – девойчица самичка,
и – нали добър съм чичка, тихо рекох ѝ: – Здравей!
Пътниче, на път поело – тя погледна ме – несмело,
беше тъй далеч от село! – сигурно изглеждах змей.
Старец грохнал, изкорубен, ум и дум изгубил – пубер! –
залезът ни просна губер – с рой избягали слънца.
Сетне под Луната кръгла ме попита: – Де си тръгнал? –
свикнал съм да си послъгвам, и прошепнах: – За дръвца.
Нямах нито нож, ни брадва – пушка, гръмнала на сватба,
сетих как ми се зарадва! – и след Първите петли,
щом в полите ѝ басмени подир миг опрях колени,
сякаш ручей благ през мене тихо взе да рохоли! –
от тогава – всяка пролет, я сънувам – птица в полет,
Богу и насън се молех да ме спре в гората – сам,
Тя! – вихрулка над аязмо, скутец тих – и топла пазва.
Нека Бог да ви разказва що се случи по-натам.
© Валери Станков All rights reserved.