12 мая 2014 г., 12:33

Дезориентация 

  Поэзия
746 0 11

Във вторника, когато беше сряда,

в годината, която беше с пет сезона

и март започваше през януари,

се срещнах с нея - странната персона.

 

Тя беше мълчалива с много думи,

и носеше под мъжки панталони - тога.

Разгулно-скромна, по глупашки умна,

ме лъжеше правдиво с честен поглед.

От страх треперещ лъв и заек храбър -

тя често беше с безразличен интерес.

И наобратно - със всесилна слабост,

завършваше началото от утре в днес.

Тя тайните си кри, но откровено!

Разбираше ме с пълно неразбиране,

все приближаваше отдалечено

и затова, приятелски се игнорирахме.

 

Сега ще гледам със затворени очи,

как измълчава шумно всичките си песни,

как младата й старост бодро спи,

като прочетен вестник, интересна.

И някой ден, когато пак се мръкне,

и слънцето залезе пак на изток,

ще я забравя в правилно объркване,

припомняйки си за далечната ни близост.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??