Дезориентация
Във вторника, когато беше сряда,
в годината, която беше с пет сезона
и март започваше през януари,
се срещнах с нея - странната персона.
Тя беше мълчалива с много думи,
и носеше под мъжки панталони - тога.
Разгулно-скромна, по глупашки умна,
ме лъжеше правдиво с честен поглед.
От страх треперещ лъв и заек храбър -
тя често беше с безразличен интерес.
И наобратно - със всесилна слабост,
завършваше началото от утре в днес.
Тя тайните си кри, но откровено!
Разбираше ме с пълно неразбиране,
все приближаваше отдалечено
и затова, приятелски се игнорирахме.
Сега ще гледам със затворени очи,
как измълчава шумно всичките си песни,
как младата й старост бодро спи,
като прочетен вестник, интересна.
И някой ден, когато пак се мръкне,
и слънцето залезе пак на изток,
ще я забравя в правилно объркване,
припомняйки си за далечната ни близост.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
