2 апр. 2016 г., 18:06  

Ден след ден

1.4K 0 9

***


Изплаках те. Прежалих те. Приключих.
Затворих и последната врата.
Зад нея цялата любов заключих.
Надеждата смених с реалността.

 

Не крия, че все още те обичам,
макар и да не искам вече. Но...
Ти си оставаш моето момиче.
Сърцето ми решава си само́.

 

Да знаех как, и него бих прогонил.
А после бих изтрил и паметта.
Да не остане нищо! Нито спомен!
Само студена, сива празнота.

 

Тя няма чувства. Тя не наранява.
Там е спокойно, тихо... не боли.
Не иска нищо и не обещава.
Любов ли? Няма. Няма и сълзи.

 

Приключих с теб. Завинаги. Приключих.
Ще те обичам само вътре в мен.
Заключих любовта си. Хвърлих ключа.
Ще я убивам бавно. Ден след ден.

 

 


                                                                                                                  02.04.2016 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...