2.04.2016 г., 18:06  

Ден след ден

1.4K 0 9

***


Изплаках те. Прежалих те. Приключих.
Затворих и последната врата.
Зад нея цялата любов заключих.
Надеждата смених с реалността.

 

Не крия, че все още те обичам,
макар и да не искам вече. Но...
Ти си оставаш моето момиче.
Сърцето ми решава си само́.

 

Да знаех как, и него бих прогонил.
А после бих изтрил и паметта.
Да не остане нищо! Нито спомен!
Само студена, сива празнота.

 

Тя няма чувства. Тя не наранява.
Там е спокойно, тихо... не боли.
Не иска нищо и не обещава.
Любов ли? Няма. Няма и сълзи.

 

Приключих с теб. Завинаги. Приключих.
Ще те обичам само вътре в мен.
Заключих любовта си. Хвърлих ключа.
Ще я убивам бавно. Ден след ден.

 

 


                                                                                                                  02.04.2016 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...