Диаболично
Вече не зная искам ли нещо,
щом се разпадам на атоми грешни.
Косо поглеждам върха на иглата.
Спира в косата дъхът на сланата.
Сякаш узряло е новото тяло.
Иска назаем живот неживяло.
Факел в полето, мечтата догаря -
фас доизтляващ от ярка цигара.
Пет-шест въпроса бележат челото -
татуировки на спомен от злото.
И хоризонтът самотен замръква -
окръжност затваря последната
църква.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
