vega666 (Младен Мисана)
1672 14307
20 февр. 2023 г., 23:22  

Диаболично 

  Поэзия
841 17 7

Вече не зная искам ли нещо,

щом се разпадам на атоми грешни.

Косо поглеждам върха на иглата.

Спира в косата дъхът на сланата.

Сякаш узряло е новото тяло.

Иска назаем живот неживяло.

Факел в полето, мечтата догаря -

фас доизтляващ от ярка цигара.

Пет-шест въпроса бележат челото -

татуировки на спомен от злото.

И хоризонтът самотен замръква -

окръжност затваря последната

                                             църква.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нещата, които не спрях да желая
    са рая по пътя и пътя към рая.
    Иглата съшива торбата с измами.
    Подметките зинали, верни на камъни.
    Прегърбено тялото носи душицата -
    сред белите птици е черна на жицата.
    А тъничка клечка в кибрит без драскало
    е палила слънце от изгрев до залез.
    Светена водата отключва очите ми -
    Последната църква не плаче за никого...
    А кръстът свещен се разпада на атоми.
    За Рая съм просто и съд, и разпятие.
    -------------------------------------------------------
    Талантът ти е непреходен, Младене!
  • Диаболично,Поздравления и ...
  • "Вече не зная искам ли нещо..." Поглед назад към живота и въпроси, въпроси...Прекрасен стих! Поздравления, Поете!
  • „Пет-шест въпроса бележат челото -
    татуировки на спомен от злото“...
    От преживяната, не до там красива истина също се трупа знание, а то поражда колебание. Защото самият Сократ е казал: „ scio me nihil scire“/Аз знам, че нищо не знам/ … Знаещият най-много се колебае във възможностите си. Но пък има вяра, финалът го доказва: "...хоризонтът самотен замръква - в окръжност разтваря последната църква.“
    Бих разпознала стиховете ти сред много други – силни и провокиращи размисъл. Поздравления!
  • Силен стих, както само ти можеш да го напишеш, поздравления!
  • През какви фази преминава живота ни, търсим нещо, което ни блазни и в същото време е толкова неуловимо. Като прашинка малка, залепнала за времето, се стремим да отскочим в страни, за да се насладим, а може би да усетим себе си. Винаги творбите ти навеждат към размисъл, Младен, сякаш ни водиш към неизучавана наука. Благодаря ти!
  • Силен стих, категоричен, води към размисъл.
    "Иска назаем живот не живяло"
Предложения
: ??:??