20 feb 2023, 23:22  

Диаболично

  Poesía
1K 17 5

Вече не зная искам ли нещо,

щом се разпадам на атоми грешни.

Косо поглеждам върха на иглата.

Спира в косата дъхът на сланата.

Сякаш узряло е новото тяло.

Иска назаем живот неживяло.

Факел в полето, мечтата догаря -

фас доизтляващ от ярка цигара.

Пет-шест въпроса бележат челото -

татуировки на спомен от злото.

И хоризонтът самотен замръква -

окръжност затваря последната

                                             църква.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нещата, които не спрях да желая
    са рая по пътя и пътя към рая.
    Иглата съшива торбата с измами.
    Подметките зинали, верни на камъни.
    Прегърбено тялото носи душицата -
    сред белите птици е черна на жицата.
    А тъничка клечка в кибрит без драскало
    е палила слънце от изгрев до залез.
    Светена водата отключва очите ми -
    Последната църква не плаче за никого...
    А кръстът свещен се разпада на атоми.
    За Рая съм просто и съд, и разпятие.
    -------------------------------------------------------
    Талантът ти е непреходен, Младене!
  • Диаболично,Поздравления и ...
  • "Вече не зная искам ли нещо..." Поглед назад към живота и въпроси, въпроси...Прекрасен стих! Поздравления, Поете!
  • Силен стих, както само ти можеш да го напишеш, поздравления!
  • През какви фази преминава живота ни, търсим нещо, което ни блазни и в същото време е толкова неуловимо. Като прашинка малка, залепнала за времето, се стремим да отскочим в страни, за да се насладим, а може би да усетим себе си. Винаги творбите ти навеждат към размисъл, Младен, сякаш ни водиш към неизучавана наука. Благодаря ти!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...