vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
Feb 20, 2023, 11:22 PM  

Диаболично

  Poetry
1K 17 5

Вече не зная искам ли нещо,

щом се разпадам на атоми грешни.

Косо поглеждам върха на иглата.

Спира в косата дъхът на сланата.

Сякаш узряло е новото тяло.

Иска назаем живот неживяло.

Факел в полето, мечтата догаря -

фас доизтляващ от ярка цигара.

Пет-шест въпроса бележат челото -

татуировки на спомен от злото.

И хоризонтът самотен замръква -

окръжност затваря последната

                                             църква.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • RainaVakova
    RainaVakova
    Нещата, които не спрях да желая
    са рая по пътя и пътя към рая.
    Иглата съшива торбата с измами.
    Подметките зинали, верни на камъни.
    Прегърбено тялото носи душицата -
    сред белите птици е черна на жицата.
    А тъничка клечка в кибрит без драскало
    е палила слънце от изгрев до залез.
    Светена водата отключва очите ми -
    Последната църква не плаче за никого...
    А кръстът свещен се разпада на атоми.
    За Рая съм просто и съд, и разпятие.
    -------------------------------------------------------
    Талантът ти е непреходен, Младене!
  • aap (Ангел)
    aap (Ангел)
    Диаболично,Поздравления и ...
  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    "Вече не зная искам ли нещо..." Поглед назад към живота и въпроси, въпроси...Прекрасен стих! Поздравления, Поете!
  • di_t
    di_t
    Силен стих, както само ти можеш да го напишеш, поздравления!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    През какви фази преминава живота ни, търсим нещо, което ни блазни и в същото време е толкова неуловимо. Като прашинка малка, залепнала за времето, се стремим да отскочим в страни, за да се насладим, а може би да усетим себе си. Винаги творбите ти навеждат към размисъл, Младен, сякаш ни водиш към неизучавана наука. Благодаря ти!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0