20.02.2023 г., 23:22 ч.
Диаболично
Вече не зная искам ли нещо,
щом се разпадам на атоми грешни.
Косо поглеждам върха на иглата.
Спира в косата дъхът на сланата.
Сякаш узряло е новото тяло.
Иска назаем живот неживяло.
Факел в полето, мечтата догаря -
фас доизтляващ от ярка цигара.
Пет-шест въпроса бележат челото -
татуировки на спомен от злото.
И хоризонтът самотен замръква -
окръжност затваря последната
църква.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Последната църква...много ме замисли - определено е тема за дълбок размисъл!
-
Диаболично,Поздравления и ...
-
"Вече не зная искам ли нещо..." Поглед назад към живота и въпроси, въпроси...Прекрасен стих! Поздравления, Поете!
-
„Пет-шест въпроса бележат челото -
татуировки на спомен от злото“...
От преживяната, не до там красива истина също се трупа знание, а то поражда колебание. Защото самият Сократ е казал: „ scio me nihil scire“/Аз знам, че нищо не знам/ … Знаещият най-много се колебае във възможностите си. Но пък има вяра, финалът го доказва: "...хоризонтът самотен замръква - в окръжност разтваря последната църква.“
Бих разпознала стиховете ти сред много други – силни и провокиращи размисъл. Поздравления! -
Силен стих, както само ти можеш да го напишеш, поздравления!
-
През какви фази преминава живота ни, търсим нещо, което ни блазни и в същото време е толкова неуловимо. Като прашинка малка, залепнала за времето, се стремим да отскочим в страни, за да се насладим, а може би да усетим себе си. Винаги творбите ти навеждат към размисъл, Младен, сякаш ни водиш към неизучавана наука. Благодаря ти!
-
Силен стих, категоричен, води към размисъл.
"Иска назаем живот не живяло"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
са рая по пътя и пътя към рая.
Иглата съшива торбата с измами.
Подметките зинали, верни на камъни.
Прегърбено тялото носи душицата -
сред белите птици е черна на жицата.
А тъничка клечка в кибрит без драскало
е палила слънце от изгрев до залез.
Светена водата отключва очите ми -
Последната църква не плаче за никого...
А кръстът свещен се разпада на атоми.
За Рая съм просто и съд, и разпятие.
-------------------------------------------------------
Талантът ти е непреходен, Младене!